На два километра южно от селото, близо до река Янтра в местността Калето се намират развалините на старата римска крепост "ДИСКОДУРАТЕРА"- преведана на български език – "двойна яка крепост". Построена и заселена през втората половина на II век, тя е била важен пътен възел и търговски център през късната античност и Средновековието. Тържището се намира на пътя от Никополис ад Иструм към Аугуста Траяна. То е било голяма митническа станция, построена през 176-180 г. По форма напълно отговаря на формата на римските станции – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 м. От южната страна е имало дълбок ров, откъм север – блато, направено за по-голяма сигурност. Запазени са три ъглови кули и три междинни правоъгални кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До южната порта са намерани надписи, фрагменти и поставки на статуи. През средата на III век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в V-VI век до идването на славяните. След това животът тук прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство като средновековно селище и удобна станция за пренощуване. От тази станция за пътници- гости е произлязво славянското название на селището "Гостилица", а оттам и днешното наименование.
АЕК "Етър" е първият по рода си етнографски музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра преднадлежи на Лазар Донков "В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината - пише Донков - да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство."
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир, намиращ се в Северна България на 5 километра югозападно от Дряново и на 15 километра от Габрово. Манастирът е основан през Втората българска държава, като по време на турското робство два пъти е бил разрушаван и ограбван. На днешното място е възстановен през 1845 г.
До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В Дряновския манастир са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет. По време на Априлското въстание от 1876 г тук идват и се укрепват 200 четници от Търновски, ръководени от Цанко Дюстабанов, поп Харитон, Бачо Киро, Петър Пармаков. Знаменосец на четата бил Димитър Русчуклийчето. На 30 април въстаниците били обкръжени от редовна турска войска, башибозуци и черкезки орди. След тежки седемдневни боеве от Шумен пристигнал Фазлъ паша с модерни германски оръдия. Над 8 хиляди турци щурмували защитниците на манастира. Той бил опожарен и разрушен.На 8 май, когато необичайно за времето си паднал сняг, разрушеният манастир бил превзет от турците. Над 70 души били били убити на място. Изгоряла и старата манастирска библиотека. Загинали водачите на четниците. Бачо Киро бил обесен в Търново.
След въстановяването на манастира през 1945 г. в двора му бил издигнат мавзолей. В него са положени костите на загиналите. Близо до манастира е туристическата хижа "Бачо Киро". Една пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името Бачо киро. Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми. Прекрасни кътчета са Синия вир и ждрелото(каньонът) на Дряновската река.
"Бачо Киро" е името на една от най-посещаваните пещери в България. Разположена е западно от Дряновският манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка и е с дължина 3500м. Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата Бачо Киро - "Преддверието". В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния и късния Палеолит. "Бачо Киро" е една от основните туристически цели в района. Разполага с разнообразие от варовикови образувания - сталагмити, сталактити, сталактони, колони и завеси.
Пещерата "Бачо Киро" е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Пещерата е с постоянна температура от 13 градуса, и влажност от 95%, образувана е от водите на река, когато се отдръпнала водата се създала, именно заради влажността от тавана капе вода. В нея са открити следи на съжителство на хора и зверове от преди много лета. Там е намерен и скелет на мечка с височина 3м. Интересни са скалните образувания в пещерата наподобяващи: риби, змии, хора, богородица и младенеца, мечка, както и много много други. В нея има "чистилище", което се предполага, че пречиства от греховете. Представлява дупка в стената, през която трябва да се мине, не е много голяма и се минава легнал, колкото по трудно преминеш, толкова повече грехове си имал. Друго интересно за нея е, че по стените са залепени монети. Някой е решил, че ще му донесат късмет ако залепи, но дали е истина не се знае, въпреки това има много желаещи да им се изпълнят желанията, стига обаче монетата да се задържи на стената.
Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
С.Боженци е на 23 км. от с.Гостилица
Възниква през втората половина на 12 век с името "Търнава". В Тревненския Балкан през 1192 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел. В чест на тази гръмка победа е изградена църквата "Св. Архангел Михаил", която се е запазила след няколко опожарявания в момента е един от най-старите източноправославни храмове в Централна България. Заедно с църквата "Св. Георги" (построена през 40-те години на XIX век), играе жизнена роля в оцеляването на българският дух сред населението през годините на чуждото иго. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на Османско владичество - 15/16 век. Там селището фигурира с името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Сред занаятите развиващи се в града се отличават иконописта, дърворезбата, дюлгерството. В Трявна е създадено второто светско училище в България - през 1839 г. В него е преподавал видния български писател, публицист и просветен деец Петко Славейков. Тук се ражда синът му - гениалният поет Пенчо Славейков. В Трявна е роден и сподвижникът на Левски Ангел Кънчев (1850-1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в Априлското въстание. На 25-ти април 1876 в града пристига пратеник от Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен бунт, в началото местните дейци бездействат, но на 5-ти май все пак събират чета, която бързо достига 50 души. Водени от войводата Христо Патрев въстаниците завземат града без да срещнат съпротива. На 9-ти май четата, вече нарастнала до 110 души се изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова махала. Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това те изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се разделят и да отстъпват. Много от тях са заловени и екзекутирани или изпратени на заточение. Тревненци участват и в петте войни, които България води между 1885 и 1945 г.
Трявна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство, лятно работно време (юни-септември): 09 - 19 ч.; зимно работно време (октомври - май): 08 - 17 ч.; има печат на БТС.
Трявна е известна с къщите си с възрожденска архитектура и с тревненската иконописна школа. Къщи-музеи в града са Даскаловата къща, Славейковата къща, Райковата къща, Старото школо, Музей на иконата, Музей на Азиатското и африканското изкуство и др.
Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за африканско изкуство. Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка - множество риби, плуващи под моста в самия център на града.
Не може да бъде отмината прочутата часовникова кула на града, датираща 1814 г. по сведението на поп Йовчо, тревненският летописец, споменавана от Славейков като основна причина за гордост у тревненци. От дясно на кулата се намира старото Школо, понастоящем музей на тревненската резбарска школа.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, и покривите са от каменни плочи. В такъв стил е и черквата на града (точно срещу часовниковата кула).
Градът е на 30 км. от с.Гостилица.
Може да посетите също така и старопрестолният град Велико Търново,който е само на 30 мин. път,като може да се избира между няколко маршрута - през гр.Дряново(30 км.),през с.Буря(35 км.),през с.Керека(25 км.).
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец от времето, когато е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 — 1393), е разположен на 3 хълма — Царевец, Трапезица и Света гора. Според съвременници, през средновековието Търново е бил новия Йерусалим, Рим и Константинопол и то взети заедно.
През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Хълмът Царевец е заобиколен от 3 страни от река Янтра. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, болярите и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. Крепостта имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула. В средата на Царевец се издигал дворецът, който се състоял от тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на Царевец се намирала патриаршеската църква „Възнесение Христово“ с четвъртита звънарница до нея и резиденция на патриарха. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени дава основание да се направи изводът, че Царевец не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
През 1598 г. избухва голямото Първо Търновско въстание и за цар е коронясан Шишман III. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от Дунав. През 1686 г. града става център и на Второто Търновско въстание, начело с Ростислав Стратимирович, но и това въстание бързо е потушено.
След Освобождението и подписания Берлински договор града е временна столица — тук се свиква Учредително събрание през 1879 г., на което се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица обикновени народни събрания.
Друга интересна дестинация е екопътека Еменски каньон-на12,9 км разстояние, наРека Негованка.Тук тя образува живописен вкопан в скалите антицидентен пролом. Той започва южно от село Ново село, на 5 км от с. Емен. Прекъсва се от едно долинно разширение и по този начин се поделя на две части, които населението нарича Горен и Долен Боаз. Село Емен е разположено именно в това разширение, а в т.нар Долен Боаз (Еменски каньон) е изградена една от първите екопътеки в България. На 25 ноември 1980 г. Еменският каньон е обявен за природна забележителност под името Каньонът на река Негованка .
За хората ,които обичат предизвикателствата препоръчваме Пропастите – на 14 км от селото,които са в началото на с.Мусина.Там адреналинът Ви със сигурност ще се повиши!
Това е една от най-впечатляващите екопътеки в цяла България.
Еменската екопътека минава от двете страни на каньона по пътечки, намиращи се на около 50 метра височина. Стените на каньона са отвесни и високи около 80-90м., като интересното е, че от едната страна високо на скалите има орлови гнезда, а от другата - останки от древен римски пост. Краят на екопътеката води до най-живописноо място от целия маршрут - водопада Момин скок. Мястото, където се намира е обградено от три страни със скали и само от изток е отворено.
Още един природен феномен-Еменската пещера , която може да видите в същото село-около 15 км от къща за гости "Йоанна".Тя се намира в началото на Еменската екопътека .Дълга е 3113 м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база. Като следствие от тази експлоатация на входа ѝ е излята бетонна плоча и в свода е пробита асансьорна шахта. Освен най-известната Еменска пещера в Долния Боаз през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии. Това са пещерите “Русе”(3 306), “Бамбалова дупка”(2 923) и “Троана”(3 243).
